„СПОДАВЕН ВИК” („ПОДАВЛЕННЫЙ КРИК”)
Димитър Иванов Бояджиев (1880-1911 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Константин Васильев
Димитър Бояджиев
СПОДАВЕН ВИК
Тъмница – денят,
провала – нощта.
Сред пътя без път,
и Крез – в нищета.
Аз много души
прозрях и разбрах –
и днес ме души
не мъдрост, а страх...
Животът – кошмар
нелеп и велик.
Еднички му чар –
сподавений вик...
Димитър Бояджиев
ПОДАВЛЕННЫЙ КРИК (перевод с болгарского языка на русский язык: Константин Васильев)
Весь день взаперти,
всю ночь в темноте,
и нету пути,
и Крез в нищете.
Я в душах чужих
копался, и вот
от страха чуть жив,
а мудрость не в счет.
Кошмар бытия
нелеп и велик,
и шлю ему я
подавленный крик.